Първите боядисани яйца датират от 2000 г. преди новата ера
По вековна традиция стартират да се боядисват великденските яйца рано сутринта. Първото яйце би трябвало да се боядиса в алено. С него се прави кръстен знак върху челата на децата, а след това и на всички останали от фамилията. То се оставя настрани от другите и се подменя с миналогодишното, което от самото начало е престояло в къщата - да носи здраве, наслада и благополучие на нейните жители.
Яйцето се пази някъде във витрина, с цел да не се счупи и да носи шанс. Следващото яйце също е алено - то се оставя в църквата в събота вечерта, след празничната литургия, която продължава след среднощ, или на другия ден.
Историята на яйцето - по света...
От антични времена доста култури асоциират яйцето с Вселената. Персите, да вземем за пример, вярвали, че Земята се е излюпила от гигантско яйце. Много нации виждали в яйцето знак на прераждането напролет.
Яйцата са били боядисвани, декорирани и рисувани от римляни, гали, перси и китайци. След възникването на християнството то стартира да се възприема като знак на раждането на индивида от природата. Червените яйца са знак на Христовата мъченическа кръв.
Според текст, непокътнат в манастира " Св. Анастасий " край Солун, ритуалното боядисване на великденски яйца съществува от времето на апостолите и е обвързвано с легенда за Мария Магдалена. Когато тя идва пред римския император Тиберий, подала му едно алено яяце и споделила: " Христос възкръсна ". Така тя посочила своята религия и любов към Иисус. Оттогава всички християни по нейно подражателство почнали да си раздават червени яйца.
Въпросът за произхода на великденското яйце към момента е мистерия за историците и етнолозите. Най-новите сведения демонстрират, че първите боядисани яйца датират от 2000 година преди Новата епоха. Това са щраусови, с гравиран орнамент и са открити в Египет. Символиката им още веднъж е обвързвана с Възкресението и отвъдния живот. Това кара учените да считат, че традицията за боядисване води свето начало още от праисторията, само че с установяването на християнството, детайлите са били прикрепени към живота и Възкресението на Иисус.
... и у нас
Първото декорирано яйце, открито по нашите земи, е от Римската ера или IV-III в. преди новата епоха, украсено с цветни стъклени смалти.
Традиционно дамите боядисвали не по-малко от 40 яйца, които събирали по време на целия пост. Обичайно ги обагряли в алена багра, приготвена от люспи на лук, корен на брош и липов цвят. Първо боядисвали първото снесено на Велики четвъртък яйце, с него бабите търкали челцата на дребните деца и ги благославяли: " Да сте червени и здрави като дядо Великден! " Оставяли яйцето пред иконата или го носели в черквата да пренощува една нощ. Пазели го до идващия Великден, тъй като вярвали, че яйце, боядисано в алено, има магическа мощ.
Затова слагали алено яйце и в чеиза на момите - за благополучие и шанс в брака. С такова яйце дамите заплашвали градоносните облаци и прогонвали стихии и гръмотевици. А други заравяли в градина или равнища, с цел да пази посевите от естествени бедствия.
Въпреки историческите разногласия за началото на традицията, едно е несъмнено - всяко шарено яйце символизира възкресението, живота и любовта, а съгласно изписването носи и обръщение за здраве, дългоденствие, шанс и благополучие.
Техники за изписване на яйца
С времето почнали да се вършат и писани яйца, в тях девойки и млади невести влагали целия си гений, като ги украсявали с причудливи растителни и геометрични детайли, които Димитър Арнаудов е нарекъл " прототип на националното картинно изкуство ".
Съществуват безчет техники за боядисване на великденските яйца, една от най-популярните по нашите географски ширини обаче е обагрянето на яйцата с восък. Именно тази техника е една от старите обичайни техники, познати у нас. Тя е една от най-интересните и с най-богато благоприятни условия за изобразяване и орнаментиране на великденските яйца. Определящо за техниката е потреблението на разтопен чист пчелен восък за изписване на рисунъка благодарение на специфичен уред-писалка.
Основен материал при тази техника може да бъде единствено чистият пчелен восък, който може да се откри при пчеларите на пазара. Важно е да се означи, че парафинът или други синтетични вещества, даже и църковните свещи не могат да се употребяват за изобразяване, защото се разливат при боядисването и нямат нужните качества.
Чистият пчелен восък е меденожълт на цвят. Подготовката му за работа допуска да се стопи в плитък съд, да се прецеди, с цел да се отстранят възможни примеси (прашинки или частици), да се нареже още топъл на дребни тънки ивички или фитилчета, комфортни за слагане във фунийката на писалката.
Восъкът може да се държи непрекъснато стопен в плитко съдче на огъня по време на работа, без да се " пържи ", пуши и прегаря. За приемане на черни очертания на рисунката восъкът може да се оцветява в черно съгласно обичайна процедура с боров катран или сажди. Тези процедури може да се заменят с оцветяване на восъка с маслена багра за изобразяване. Сходството в химическия състав на маслената багра и восъка разрешава да се реализира хомогенна примес. Освен в черно восъкът може да се оцветява и в бяло, жълто, алено, кафяво, охра, зелено и пр.
В българската национална традиция главен апарат за изписване с восък е писалката. Писалката се потопява в съд с разтопен восък и с него се " написа " по яйцето. Освен химикалка може да се употребява игла, съчка от метла, сламка или перце.
